Лепене на плочки върху циментова замазка
Полагането на керамична настилка върху циментова основа най-често става с тънък слой циментово лепило, познато като теракол. Технологично изливането на циментовите плочи не позволяват точност достъчна за директно полагане на керамичната настилка, за това се прави циментова замазка. Нейната дебелина варира между 2 и 6,7см.
При по-тънки замазки се използват специални саморазливни субстанции. При по-дебелите случай се използва метална мрежа за замазки. За да не се превишава посочените дебелини, при нужда може да се използва подпомагаща подложка, най-често това е Фибран. Крайната цел е постигането на равна и грапава основа. При достигане на тези цели може да се пристъпи към полагането на керамичните плочи.
Най-честата технология е разстилане на лепилото по замазката чрез назъбена маламашка за нанасяне на гребен, достатъчно за полагането на 4,5 плочи. Чрез почукване с гумен чук се постига изравняване на плочите и добро залепяне. За спазване на точна дистанция между плочите се използват специални за целта „кръстчета“, с желаната от нас дебелина на фугата.
След приключване на полагането на плочите и стягане на лепилото може да се пристъпи към тяхното фугиране. Тук технологиите не са толкова много.
Фугирането става с гумена малашка като фугиращата смес се разнася многопосочно по плочите, винаги под ъгъл спрямо фугиращата линия. След леко стягане на материала той се измива многократно от плочите с мокра гъба. При необходимост фугата може да се коригира до постигане на желания краен резултат.
